АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1788

гр. Пловдив, 3 ноември 2011 год.

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХІ състав, в открито заседание на шести октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: Милена Несторова - Дичева

при секретаря Марина Чиракова като разгледа докладваното от председателя Дичева административно дело № 2086 по описа за 2011 г. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на К.П.С. ***-В-5, против Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 142/08.07.2011 г. на Директора на ТД на НАП, с което е потвърдено постановление № 66972/2002/000021/14.06.2011 г. на публичен изпълнител при РД-Пловдив на АДВ офис Хасково. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания административен акт като се сочи, че неправилно административният орган е приел, че не е изтекла погасителна давност касателно наложените глоби по 5 броя НП, от които произтича публичното вземане като не е изложил мотиви в тази насока в оспореното решение. На второ място се иска да бъде “вдигнато” наложеното обезпечение – запор върху товарен автомобил, тъй като последният е съсобствен с трето лице и е придобит по време на брака на жалбоподателя т.е. той притежава не целият автомобил, а от него. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърденото с него постановление, прекратяване на изпълнителното производство и отмяна на наложения запор. Претендират се и разноски.

Ответникът по жалбата –Териториален директор на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в процеса по чл. 16 ал.1 т. 3 от АПК, не изпраща представител.

Пловдивският административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на настоящото оспорване е Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 142/08.07.2011 г., с което 1. е оставено без уважение искане по жалба с вх.№ 26РД-16-319 от 24.06.2011 г. за прекратяване на производство по принудително изпълнение на публични вземания по НП № 281/22.05.2002 г., НП № 415/19.05.2003 г., НП № 900/17.09.2004 г., НП № 859/14.09.2004 г. и НП № 930/27.09.2004 г. поради изтекла давност; 2. е оставено без уважение искането по жалба със същия входящ номер за отмяна на наложена обезпечителна мярка – запор върху движими вещи: МПС марка Мерседес 709 Д Х 0195 АТ по ИД 66972/2002 г. по описа на ТД на НАП, наложен с Постановление с изх.№ С 6697282002/000012/13.09.2007 г., издадено от публичен изпълнител Дирекция”Събиране” при ТД на НАП Пловдив Д.Р..

По допустимостта на жалбата:

Процесната жалба е допустима – същата е подадена в законоустановения седмодневен срок – самото решение е връчено на жалбоподателя на 18.07.2011 г. (видно от известие за доставяне на л.19), а самата жалба е подадена на 22.07.2011 г. и от лице – адресат на акта, чиито права и законни интереси се засягат от него, т.е. при наличието на правен интерес.

По основателността на жалбата:

1. По отношение изтъкнатите в жалбата съображения за изтекла погасителна давност – няма спор, че петте НП след влизането им в законна сила са изпратени в АДВ – Хасково и за събирането на сумите е образувано изпълнително производство в срока по чл.82, ал.1 от ЗАНН, следователно намира приложение чл.82, ал.4 от ЗАНН, съгласно който “Разпоредбата на предходната алинея /която определя абсолютната давност за изпълнение на административното наказание/ не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство”. В унисон с това е и Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, в което изрично и недвусмислено е посочено, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Няма причини това тълкуване да не бъде споделено и за целите на изпълнителния процес по ДОПК, невисимо, че постановлението на пленума е прието преди влизането на кодекса и съответното изменение на ЗАНН в сила.

2. По отношение на отказа да бъде отменена наложената обезпечителна мярка – запор върху МПС – установява се от доказателствата по делото, че обезпечителната мярка е насочена срещу МПС, на което длъжникът е съсобственик, и при изложеното по-горе няма основания за отмяна на мярката, тъй като същата обезпечава несъбрани, но изискуеми публични задължения. Що се отнася до твърдяните права на собственост на трети лица върху идеални части от същото МПС, с този въпрос съдът не следва да се занимава в рамките на това производство, първо предвид разпоредбата на чл.269, ал.1 от ДОПК, съгласно който “Трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи правото си”, и второ предвид на това, че жалбодателят не може в рамките на това производство да защитава чужди субективни права.

Поради гореизложеното се налага безспорния правен извод, че оспореното решение е законосъобразно и правилно, а подадената срещу него жалба, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Предвид развитието на спора, на основание чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК на ответника по делото - Териториална дирекция на НАП – гр.Пловдив се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, което се констатира в размер на 150 лв., изчислено, съгласно чл. 8, във вр. с чл.7, ал.1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.П.С. ***-В-5, против Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 142/08.07.2011 г. на Директора на ТД на НАП, с което е потвърдено постановление № 66972/2002/000021/14.06.2011 г. на публичен изпълнител при РД-Пловдив на АДВ офис Хасково.

ОСЪЖДА К.П.С. ***-В-5, да заплати на Териториална дирекция на НАП – гр. Пловдив сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляващи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението е окончателно.

Председател: