Р Е Ш Е Н И Е

Номер 70/26.03.2012 г. , град Варна

Варненски Апелативен съд, Търговско отделение

В открито заседание на 28.02.2012 год. в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.дело № 732/2011 год. по описа на АС - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 258 и следв ГПК и е образувано по въззивна жалба от М.В.И. *** против решение № 809/27.07.2011 год., постановено по т.д.№ 426/2011 год. по описа на ОС – Варна, търговско отделение, с което е отхвърлен предявения от страната иск за прекратяване на „М. – 2004” ООД – Варна, на основание чл. 517, ал.3 ГПК.

В предявената жалба се излага, че постановеното решение е неправилно. Предявената конститутивна претенция може да бъде отхвърлена само в лимитивно посочени в нормата на чл. 517, ал.3 ГПК хипотези – ако съдът установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника – длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал.3 ТЗ или че вземането на взискателя е удовлетворено. Сочените действия не са осъществени, а причините за бездействието са правно ирелевантни. Претендира се отмяна на постановения съдебен акт и уважаване на предявения иск.

Насрещната страна – „М. – 2004” ООД, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на предявената въззивна жалба и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Въззивната жалба е предявена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Сезирането е осъществено в преклузивния срок по чл. 259, ал.1 ГПК /така и определение № 545/13.10.2011 год., постановено по ч.т.д.№ 610/2011 год. по описа на АС – Варна/. На посоченото основание, предявената жалба е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Предявеният иск е с правно основание чл. 517, ал.3 ГПК за прекратяване на „М. – 2004” ООД.

Представени са доказателства за спазване на фактическия състав от правни действия, обуславящи допустимостта на предявената конститутивна претенция. Ищецът е кредитор на физическото лице М.С.П.– съдружник в ООД; наложен е запор върху дружествените дялове на длъжника; на 19.05.2009 год. съдебният изпълнител е връчил на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в „М. -2004” ООД; взискателят е овластен в постановление от съдебният изпълнител за предявяването на иска.

Насрещните възражения на ответника са сведени до липсата на задължения на дружеството спрямо съдружника с прекратени членствени права, произтичащи от разпоредбата на чл. 125, ал.3 ТЗ. Поддържа се, че съобразно изготвения от дружеството баланс по чл.125, ал.3 ТЗ имуществото на търговеца е отрицателна величина, респ. съдружникът с прекратено участие не е титуляр на вземане срещу ответника. На посоченото основание, такова липсва и за ищеца – негов кредитор.

Съдът съобрази, че искът по чл.517, ал.3 ГПК съставлява законодателно предвиден способ за съдебно изпълнение върху дял на длъжника от търговско дружество, неучастващо в спорното правоотношение с взискателя. За удовлетворяване вземането на взискателя към длъжника - съдружник в търговското дружество, е предназначена само равностойността на дела на съдружника от търговското дружество, определен при условията на чл. 125, ал.3 ТЗ или производният на него ликвидационен дял.

Искът обаче е основателен само при условие, че към датата на връчване на изявлението на взискателя за прекратяване на членството, съдружникът – длъжник е титуляр на вземане срещу търговеца с произход – чл. 125, ал.3 ТЗ и последният бездейства във връзка с неговото погасяване. Горният извод следва от правилото, че разглежданият иск е способ за съдебно изпълнение на взискателя върху вземане на длъжника от трето лице и че спрямо това трето лице взискателят не може да разполага с повече права от тези, които притежава действителният титуляр на вземането.

Членството на длъжника в „М. – 2004” ООД е прекратено на 19.05.2009 год. с връчването на изявлението за прекратяване на участието по чл. 517, ал.3, изр.3 ТЗ /така и Определение № 283 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 171/2009 г., II т. о., ТК, определение № 70 от 6.11.2008 г. по т. д. № 331/2008 г. на ВКС, II т. о.; решение № 26 от 9.02.2007 г. по т. д. № 520/2006 г. на ВКС, I т. о./. Към датата на прекратяване на членството, съдружникът – длъжник М.С.П. е притежавал 99 дяла с номинална стойност от 50 лева от вписания капитал на дружеството, възлизащ на общо 5 000 лева. Следователно – съдружникът притежава основен дял в размер на 4950лева. Равностойността на дружествения му дял обаче следва да се определи според правилото на чл. 125, ал.3 ТЗ, възпроизведено и в нормата на чл. 35 от действащия към датата на прекратяване на членството дружествен договор. Дружественият дял е част от имуществото на дружеството, затова при определянето му участват както всички активи, така и дружествените пасиви / с изключение на собствения капитал, резерви и финансов резултат/ - така Решение № 466 от 30.06.2008 г. на ВКС по т. д. № 112/2008 г., II т.о. При съпоставяне на двете величини, ако сумата на активите е по-висока от задълженията, се получава условно наречен чист актив, стойността на който се разделя на броя на дяловете, формиращи капитала на дружество. Паричната равностойност на дяловете на прекратилия участието си съдружник се равнява на произведението от броя на притежаваните дялове и определената стойност на един дружествен дял. В случай, че сумата на пасива превишава активите, дружеството няма задължения във връзка с изплащането на дружествен дял на съдружника с прекратено участие, тъй като същият е отрицателна величина.

Съобразно заключението на назначената по делото ССЕ, изготвено въз основа на счетоводен баланс в края на месеца, в който е получено изявлението и при спазване на горепосочената методика, чистото имущество на дружеството е било отрицателна величина. Поетите задължения на дружеството са превишавали активите му, т.е. налице е състояние на декапитализация. Следва да се отбележи и че съобразно заключението на ССЕ, дружеството е водило редовно счетоводство съобразно изискванията на ЗСч. Заключението на ССЕ не е оспорено от ищеца, респ. изцяло се кредитира от съда като компетентно и обективно дадено.

Следователно – съдружникът - длъжник не разполага с вземане спрямо дружеството, произтичащо от прекратеното му членствено правоотношение. Стойностното изражение на дела на длъжника, дефиниран като „имуществествена последица” при прекратяване на членството по смисъла на чл. 125, ал.3 ТЗ е отрицателна величина. Следва да се отбележи и че в разпоредбите на дружествения договор съдружниците не са предвидили имуществени последици, надвишаващи квотата по междинния баланс в случай на прекратяване на членството като например уговорка, че на напусналия съдружник се дължи дяловата вноска (която винаги има положително стойностно изражение).

Констатираната в производството липса на вземане на длъжника спрямо дружеството с правно основание чл. 125, ал.3 ТЗ обуславя и извода за неоснователност на предявения иск. Взискателят с неудовлетворено притезание може да инвокира прекратяване на търговеца единствено в случаите, когато последният е задължен спрямо длъжника по вземане с правно основание чл. 125, ал.3 ТЗ и последното не е удовлетворено. Изпълнителният способ по чл. 517 ТЗ има за предмет удовлетворяване чрез вземане на длъжника – съдружник срещу ЮЛ по чл. 125, ал.3 ТЗ и производното вземане за ликвидационен дял. При условие, че такова липсва, искът за прекратяване на ответника – ООД е неоснователен.

При изследване на спорното правоотношение, съдът намира за ирелевантни поддържаните от ищеца възражения, черпещи основание от липсата на образувано производство по несъстоятелност на ответника предвид констатациите на ССЕ за свръхзадълженост. На първо място, релевантно за спора е единствено имущественото състояние на търговеца в края на месеца, в който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение на неговия длъжник. Изследването на конкретното финансово състояние към посочената дата не може да обуслови извод за трайно и необратимо настъпила неплатежоспособност, евентуално – свръхзадълженост. Законодателят е предвидил, че посочените негативни състояния могат да бъдат констатирани единствено в специално производство и по специален ред - чл. 608 и следв. ТЗ, но не и инцидентно. Настоящото производство има спорен и състезателен характер, респ. ищецът е имал възможност да оспори заключението на ССЕ и да ангажира доказателства в подкрепа на тезата си за наличието на вземане на длъжника за дружествен дял с положителна величина. Такива доказателства не са ангажирани, а липсата на образувано производство по несъстоятелност не презумира, че ответникът не е бил декапитализиран към 30.05.2009 год.

Иревантни за изхода от спора са и обстоятелствата във връзка с последващото поемане на освободените дялове и тяхното прехвърляне на трето лице по реда на чл. 129 ТЗ. Наложеният от взискателя запор на дружествени дялове създава императивна забрана за разпоределни сделки с дружествените дялове, но за длъжника. Последващата съдба на освободените дялове е вътрешнодружествен въпрос, който не засяга интересите на кредитора и не дерогира правата му да се удовлетвори от вземането си на длъжника по чл.125, ал.3 ТЗ, но при условие, че такова съществува. Поемането и преразпределението на дела от капитала няма връзка с облигационното право на съдружника с прекратени членствени права /решение № 515/20.03.2002 год. на ВКС по гр.д.№ 1312/2001 год. на V г.о./.

Така мотиран, съдът намира, че решението на ВОС следва да бъде потвърдено.

Съдът служебно съобрази, че с определение № 2119/26.05.2011 год. ВОС е конституирал като ищец /носител на материалното право/ длъжника – съдружник М.С.П., на основание чл. 26, ал.4 ГПК. Съдът е приел, че взискателят не е носител на материалното право на ликвидационен дял, а е овластен да упражни материалното право на своя длъжник. Упражнява се предвидено в закона потестативно право на външно за дружеството лице да иска промяна в статута на дружеството, но и косвено – промяна в статута на самия съдружник. Ищецът упражнява чрез иска свое процесуално право, но в качеството на субституент.

Искът по чл. 517, ал.3 ГПК е предвидено в процесуалния закон самостоятелно материално преобразуващо право на кредитора-взискател да иска прекратяване на дружеството с ограничена отговорност, като е предвиден и съдебен ред за упражняване на това право / Решение № 450 от 10.05.2005 г. на ВКС по т. д. № 746/2004 г., ТК, II о., докладчик Татяна Върбанова/. В този иск не се предявяват чужди права, тъй като сам длъжникът няма право да иска прекратяване на дружеството, в което е притежавал членствени права. Длъжникът е носител на запорираното притезание, но не и на потестативното право да иска прекратяване. Следователно – при иска с правно основание чл. 517, ал.3 ГПК не възниква процесуална субституция от категорията на процесуалното застъпничество, налагаща конституирането на длъжника като необходим и задължителен другар. На посоченото основание, решението следва да бъде обезсилено в разглежданата част, респ. производството срещу конституираната страна – прекратено /чл. 270, ал.3, изр.1 ГПК/.

Въззиваемата страна не е представила доказателства за сторени разноски във въззивното разглеждане на спора, поради което и такива не се присъждат.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 809/27.07.2011 год., постановено по т.д.№ 426/2011 год. по описа на ОС – Варна, търговско отделение, с което е отхвърлен предявения от М.В.И. иск за прекратяване на „М. – 2004” ООД – Варна, на основание чл. 517, ал.3 ГПК.

ОБЕЗСИЛВА решението по отношение на конституирания с определение № 2119/26.05.2011 год. ВОС необходим и задължителен другар М.С.П. и ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на същия.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: